Още малко за състезанието:

УЧАСТНИЦИТЕ. От предварително публикувания списък с участниците (според мен е добре да се прави за всяко състезание по ФТ) беше ясно, че състезанието ще се радва на много добра посещаемост. Това очакване се оправда, и беше поставен рекорд за най-голям брой участници в клас международен (16 дж.), както и за общ брой участници в двата класа. Ако бъркам, приемам да бъда поправен, но според мен това беше най-масовото състезание до момента, от началото на историята на ФТ в България. Така или иначе, в Троян тази година се бяха събрали най-добрите състезатели по ФТ в България, и беше ясно, че надпреварата за първите места ще е ожесточена. Миналата година бяхме отнесли и трите купи за клас международен в София, и не се съмнявах, че колегите от движение Мускетари са решени да направят всичко възможно да ни попречат да повторим успеха си от 2011 г.

ВРЕМЕТО. Прогнозата беше за слънчево време, поради което не бях взел никакви средства против дъжд, освен обичайно търкалящия се в багажника ми малък чадър. Пътувах в деня на състезанието с още двама участници – Явор (AA EV2 + Big Nikko) и Рачо (AA Pro Target + Big Nikko) (благодаря за приятната компания, момчета), и за наша изненада Троян ни посрещна доста неприветливо – проливен дъжд, който не даваше никакви признаци, че се кани да спира. Положението изглеждаше доста мрачно, и създаваше съмнение относно смисъла от участие в състезанието. Все пак в един момент дъждът спря и ни даде възможност да простреляме пушките. Малко след това беше дадено и начало на самото състезание. По време на първия кръг (състезанието беше в два кръга, преди и след обяд) дъждът няколко пъти се подновяваше, поради което се налагаше да прекратяваме стрелбата.

Зоната за прострелка изглеждаше внушително:

Моя милост на зоната за прострелка:

СЪСТЕЗАНИЕТО. Трасето се състоеше от 30 мишени, и беше разделено от организаторите на три участъка, с различен тип на терена.

ПЪРВИ КРЪГ.
Първият участък беше Поляната. Общо взето, изглежда при нареждането му беше използван принципа „всеки участник да може да запише някакви точки тука“  . Големи убойни зони, малки дистанции, без наклон, този участък не представляваше особено затруднение за участниците, може би с изключение на позицията прав, и по-скоро втората мишена, която беше с ограничител, но на малка дистанция. Единственият ми пропуск беше точно на нея.

Първата позиция:

Един от партньорите в моята група – Панайот (Техно):

Вторият участък - Реката. Контрастът с първия участък като трудност беше потресаващ. Почти изцяло мишени с ограничители, често под голям ъгъл, много от мишените бяха в сянка, и частично закрити от клонки на дърветата. Последното не мисля, че беше направено умишлено от организаторите, а по-скоро беше резултат от дъжда, от който клонките бяха натежали, и бяха слезли по-надолу от обичайното. На това трасе имах доста късмет, особено на позицията от коляно, и в крайна сметка минах само с един пропуск. За добрите резултати допринасяха и двамата ми партньори от групата, много добри стрелци – Панайот (Hammerli AR20 FT + MTC Viper 8-32X60) и Станислав (AA S400 + Falcon T50), с които вървяхме точка за точка, в постоянна конкуренция.

Някои мишени бяха разположени в средата на реката, под голям ъгъл надолу (измерих до 45 градуса наклон):

Така трябваше да стрелят участниците в този участък:

Третата част - Гората. В началото на този участък организаторите бяха поставили мишената бонус. Всеки, свалил тази мишена и в двата кръга, щеше да участва в томбола, наградата от която беше в размер на единичната такса за участие в състезанието. Мишената беше доста далечна, около 45 метра, и под много голям ъгъл, но все пак успях да я сваля. Това трасе също беше доста трудно, поради големия ъгъл, под който бяха разположени мишените, хлъзгавите позиции за стрелба, и липсата на светлина, което затрудняваше измерването на дистанциите. Тук имах доста голям срив в успеваемостта, и записах цели пет пропуска, които до голяма степен придавам на подценяването на ъгъла до по-далечните мишени. На последната мишена някак си успях да си дъхна на окуляра, в резултат на което стрелях без да виждам нищо, резултатът закономерно беше нула. В крайна сметка завърших този кръг с 23 точки. Моите партньори Панайот и Станислав бяха с 21 и 20 съответно. При предаване на картите с резултатите успях да мерна таблицата с резултатите на останалите участници, и видях, че водя класирането с един и същ резултат с още един участник – Божидар (AA EV2 + Big Nikko). Имаше доста участници с близки до нашите резултати, така че интригата оставаше открита.

С такива ъгли трябваше да се справят участниците, според мен този на снимката е поне 30 градуса.

ВТОРИ КРЪГ.
След кратка почивка, беше дадено началото и на втори кръг. Към този момент времето се беше пооправило, дори се появи слънце. Този път започнахме от втория участък – Реката. За мен този кръг започна катастрофално – с три поредни пропуска. До края на участъка успях да направя още един. В Гората успях да се стегна малко, отчитайки грешките си от предния кръг, но все пак натраках 4 нули, две от тях на задължителната позиция прав. Пак свалих мишената-бонус, което ме вкара в томболата за наградата. В последния и най-лесен участък – Поляната, започнах доста добре, този път свалих и двете мишени от положение прав, и всичко вървеше нормално, до НАЙ-ГОЛЕМИЯ ГАФ в това състезание! На предпоследната позиция, от положение седнал, успях да изтърва мишена с нормална убойна зона, на разстояние 39 метра! За всеки от останалите си пропуски имам обяснение – намалена убойна зона, задължително положение за стрелба, неудобна позиция за стрелба, ъгъл на мишената. За този пропуск не знам на какво се дължи, такава мишена в несъстезателни условия сигурно ще я сваля 100 от 100 пъти. Може би вятърът ми изигра лоша шега, понеже духаше малко зад гърба, и може да си е сменил посоката в момента на изстрела, а може и да съм трепнал, все пак 60 мишени в рамките на един ден не са шега и умората си казва думата. За съжаление се оказа, че този пропуск ме остави на една точка след победителя в състезанието – Божидар, и ми отреди второ място в класирането. Все пак считам това класиране за успех, предвид малкото време, което успях да отделя за подготовка за това състезание. Още повече, че на една точка след мен имаше двама участници, които се надстрелваха за третото място! Четири човека в рамките на три точки. В крайна сметка дублирах класирането си от миналогодишната „Купа Балкантрейд“, и отнесох в София купата за второто място (всъщност всички купи в клас международен се оказаха в София за втора поредна година). При награждаването късметът ми пак проработи, и наградата от томболата с мишената-бонус отиде при мен.

Победителите в клас международен (отляво-надясно аз – второ място, Божидар Чудомиров – І място, Симеон Георгиев ІІІ място):

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Състезанието беше отлично организирано и проведено, и остави в мен много приятни впечаления, и отлични емоции. Според мен рекордната посещаемост би могла да послужи на организаторите като стимул, за следващата година да помислят за разширен формат на мероприятието, с по-голям брой мишени – поне 40, като двата кръга се разделят в два последователни дни, с частично пренареждане на трасето между кръговете. В подобен формат се провеждат полските международни състезания по ФТ, и той ми се струва доста успешен. За мен лично 60 мишени в рамките на един ден идват прекалено много, особено при труден терен, дори ако между кръговете има известна пауза. Освен това повторната стрелба по същите мишени в рамките на кратък период от време внася определен момент на досадност в цялото упражнение.
Още веднъж благодаря на организаторите – Павлов, Огнян, Станислав, всички останали членове на ФТ движение Мускетари, спонсорите от фирма Балкантрейд. Със сигурност, ако догодина има следващо издание на състезанието, ще направя всичко възможно пак да съм там!

Забележка: Използвал съм снимки, пуснати от друг участник в състезанието – Румен (scandalo), понеже нямах време/възможност да направя собствени.

За мен, Националната среща се падна в доста неудобен момент. В службата ми се събра много работа, а хобитата изядоха почивните дни в предните 3-4 седмици. На всичко отгоре, от известно време насам, имах проблеми с пушката. След откровения ми провал на състезанието на Бонсови поляни, проведено седмицата преди Русе, настроението ми беше по-скоро да си остана в къщи. В този момент обаче се намесиха приятелите ми от ФТКС. Те отдавна ме увещават, че с всяко участие на състезание се трупа безценен опит и че когато мога, не трябва да пропускам мероприятия.

Все пак проблема с пушката си стоеше нерешен. През седмицата след състезанието на Бонсови поляни, Иво Радев от Булармс ми се обади да ми каже, че е дошла новата партида чашки. Купих 3 кутии различни модели и единствената надежда беше някой от тях да даде добър резултат на прострелката в деня преди състезанието в Русе.

Ден  0

С Божо станахме към 8 и в 9:30 бяхме на голямата поляна на Бонсови поляни. Вятърът гарантираше провал на всеки опит за прострелка. По предложение на Божо, отидохме на просеката над заслона. Там вятър почти нямаше. След 200-300 чашки, вече имах данни за траекторията на новата партида JSB Exact Heavy. Оставаше да си разграфя паралаксното колело. Поради импровизираната подготовка, се наложи да меря дистанциите до мишена, която Божо местеше по разпънатата рулетка. Без неговата помощ, нямаше да успея да се подготвя и съответно нямаше да отида до Русе. Не мога да изразя благодарността си към него с думи. Може би трябва да ползвам течни аргументи. Или месни. Ще видим.

На връщане минахме през Булармс. Натежах с 20-тина килограма олово и олекнах с немалка сума пари. Поприказвахме си към половин час с Иво Радев, което с такъв сладкодумец е все едно не сме си говорили въобще. Но, време нямаше и разговора беше „кратък”.

Разбрахме се да взема Божо в 6 и се прибрах. Трябваше за по-малко от 2 часа да си приготвя багажа, пушката и къщата. В крайна сметка, след около час, всичко беше готово. Естествено забравих да взема някой неща, но и така багажа беше достатъчно, че да няма много свободно място в колата. Оказа се че дори са ми останали минути за почивка. Знаех че ще ми трябва.

В уговореното време бях пред Божо. Точно се паркирах и той излезе от входа, натоварен като Шерп. Прибрахме багажа и тръгнахме към Батко. Оказа се, че той е готов още преди уговореното време и ни чака. Отличник. Натоварихме и неговия багаж, при което се наложи Явчо да си свали куката на задтилъка, за да се побере пушката в багажника. Божо пожела да се вози отпред. Разбирам го напълно, тъй като и аз като по-дребен винаги печеля задната седалка. Батко прояви солидарност и без да мрънка (много) се разположи зад Божо.

Пътуването протече без неочаквани ситуации. Дълго, досадно и монотонно. Ако не бяха постоянните смехории, сигурно щях да съжаля, че съм тръгнал на толкова досадно дълъг път. Когато се стъмни, единствената светлина бяха 30-тината метра отлично осветен от ксеноните асфалт и немалкото пожари, видими от пътя. По едно време ми стана наистина досадно шофирането и не отказах предложението на Божо да ме смени зад волана. След още час-два, пристигнахме в Русе.

Тъй като не бяхме взели навигация, трябваше да се ориентираме за пътя като средновековни мореплаватели – с карта и догадки. Накрая се предадохме и питахме един таксиджия. От указанията му, ме заболя главата. Не е нормално за по-малко от 2км път да са нужни толкова много леви и десни завои. В крайна сметка, намерихме хотела. Малко преди хотела, прегладнели се спряхме пред един магазин за бърза храна. Хапнахме по дюнер, който не беше лош. Божо дълго време след това съжалява, задето е изял толкова много мазнина и картофи.

Хотела ни впечатли с архитектурата си и скорошния ремонт. Записахме се на рецепцията и се качихме в апартамента. Батко влезе пръв и след 10 секундно разузнаване заяви, че той ще спи на разтегателния диван. Избора му беше добър, на пръв поглед – сам в стая, с персон и половина легло. Качихме багажа и се приготвихме за лягане. Тогава се и разбра недостатъка в избора на Явчо. При всяко движение, проклетия диван скърцаше повече от товарен влак при аварийно спиране. Посмяхме се малко по този повод и заспахме.

Ден 1

Станахме рано сутринта. Аз едва станах, понеже не бях преценил добре температурата и спах без одеало. Съответно гърба ме болеше здраво следващите 2-3 часа. Закусихме обилно и се отправихме към терена за стрелбите.

Мястото за бивака беше достъпно през няколко полски пътя. Ние избрахме един от по-лошите. Добре, че колата е служебна. Малко преди бивака, видяхме и трасето за състезанието. Стигнахме сборния пункт и се поздравихме със стари и нови приятели. Аз като новобранец се запознах лично с доста хора, които познавах само служебно от форума. Времето неусетно се изниза и дойде време за сериозната част.

Записването беше бързо и безпроблемно. Аз и Батко се записахме за 16дж. и Нощен ФТ, Божо – за всичко без пружинна пушка. Още предния ден той ни изненада че втората пушка, която е взел не е Гладиатора, а Гран При. Прекрасна пушка, но аз имам слабост към Гладиатора и ми липсваше. Групите за минаване по трасето бяха определени от оранизаторите на псевдослучаен принцип, както и стартовите позиции. На мен ми се падна младежка група – Динката и Таня. Падна ни се и да почнем от 5ти коридор, който беше от задължителна поза Прав.

Заехме стартовите коридори и зачакахме сигнала за започване на мероприятието. Той не закъсня и състезанието започна. Когато дойде моя ред да стрелям, пулса скочи на 150-160 и имах чувството, че главата ми ще експлодира. Първата мишена беше на едва 30 метра, но не можех да вкарам кръста в убойната зона. Последваха три нули. Проклех си късмета да започвам поредното състезание от поза Прав. Това трябва да се забрани със закон.

Трасето не беше много трудно. Основната пречка, предвидена от организаторите беше разположението на мишените, така че слънцето да е срещу стрелящите. Тревите и клоните, които закриваха някой от мишените не знам дали бяха нарочно оставени, но определено повлияха на резултатите. Вятъра, който се очакваше да стихне до започването на стрелбата, остана умерено силен и непостоянен като посока през цялото време за стрелба.

Моето представяне първия ден беше разочароващо. Още преди да съм минал 1/3 от коридорите, вече знаех че провала е гарантиран. Съмнявах се в пушката и равнодушно трупах нула след нула. Предсказуемо, записах един от най-слабите резултати за първия ден – едва 16 точки. Настроението съответстваше на представянето. Въпреки, че пътя от трасето до лагера не беше малко, не си спомням как съм го изминал и дали е имало някой с мен. Бях разочарован и притеснен, че пушката не е в ред. Като стигнах в лагера, всеобщото добро настроение бързо ми повлия и след няколко минути и аз се кикотех. Пратих резултата подяволите и се забавлявах истински.

Не след дълго дойде време за втори тур на първи кръг – за стрелящите в два класа. С позволение на организаторите, с Явчо решихме да минем незачетно трасето. Този път вятъра беше стихнал и мишените падаха една след друга. Настроението ми съвсем се оправи, тъй като стана ясно, че пропуските се дължат не на пушката, а на задприкладното устройство, тоест са отстраними. Не помня с какъв резултат минахме трасето, но беше доста приличен. Най-важното, имах увереност, че само от мен зависи какъв ще е резултата на следващия ден.

Следващите няколко часа минаха в подготовка за вечерта. Пазарувахме, влачихме дърва за огъня и се веселихме с приятели. Неусетно дойде време за Нощен ФТ. В последния момент се разбра, че няма проблем  страничен човек да осветява трасето за състезателя. Тогава реших да съхраня сили и същевременно да помогна на Божо, като му светя с големия си фенер. Фенера е къс, но за сметка на това дебел и тежък (нещо като мен) и доста добре се справи с осветяването на гората. За съжаление, стрелбата на Божо не вървеше, а Батко се беше отказал и така останахме без приз в тази дисциплина.

Последва хапване, пийване и раздумка. Изкарахме си страхотно, но бързо стана време да се прибираме в хотела за сън. Безпроблемно намерихме хотела, който се оказа, че е на много лесно място, стига човек да знaе къде отива. Бързо се разположихме по леглата и заспахме. Към 4 през ноща Батко явно се завъртя малко по-рязко, от което дивана му издаде звук, все едно са паднали по стълбите. Стана ми смешно и доста време не можах да заспя.

Ден 2

Сутринта ни събуди алармата на Божо. Всъщност, събуди всички, без Божо. Явно тапите, които ползва си струват парите. Приготвихме се набързо и след обилна закуска освободихме стаята и се насочихме към трасето. Последва спешна прострелка. Установих, че моята група се е разпаднала. За мой късмет, при Деян и Рашко също се освободи място и се присъединих към тях.

Този път, стрелбата започнахме от нормален коридор. Вятъра беше малко по-слаб, но все така непостоянен. Успеваемостта ми се беше увеличила значително. С Рашко вървяхме точка за точка и в крайна сметка му отстъпих с едно попадение. Много съм щастлив, че на проклетия 5ти коридор (Прав), свалих 2 от 3те мишени. Записахме и не малко „Вин Дизели”, както кръстих трите хикса в един коридор. С изключение на две груби мои грешки, останалите пропуски бяха от недооценяване на вятъра и от задължителните позиции. Отново се впечатлих приятно от МТС-то. Не всичко беше така радостно, за съжаление. По едно време, при мен дойде Божо, да иска ключа за колата и да пита дали имаме нещо за ядене. Изглеждаше като отровен и пребит едновременно. Приключихме стрелбите и се отправихме към колата.

Дойде ред за втория тур на втория кръг. Божо тръгна по трасето за класирането в Международния клас. Умората определено му личеше. За да не му развалям концентрацията в разговори с Явор се разкарах. Без идея какво да правя се завъртях около колата, където първо чух, а после и видях свраки. Бързо извадих апарата за снимка, но вече беше късно. Реших, че все пак ми се стреля и се насочих към трасето. Не носех друго освен пушката и съчми. Дори колелото на паралакса беше останало в колата. Въпреки това реших да се пробвам. Минах цялото трасе със шест пропуска. Четири от тях паднаха от повторен изстрел, без да променям нищо. Явно ще трябва и тези чашки да минат през везната. Точно приключвах последния коридор, когато разбрах че ще има надстрелване. За първо и второ място се бореха Явчо и Мира, за второ и трето, на точка след тях, бяха Божо и Милен.

Надстрелването.

Главния съдия, определи надстрелването да се извърши в последния коридор на трасето. Там мишените бяха три. Първата беше на около 30м с голяма убойна зона. Следващата беше на 20-тина метра, с малка убойна зона и последната беше 40мм, на около 46м, зад едни треви.

Първи стреляха Божо и Милен. И на двамата никак не им се губеше надстрелването. Концентрацията и майсторството бяха впечатляващи. Стрелбата от седнал и коляно не можа да излъчи победител. При стрелбата прав, Милен успя да събори първата и втората мишена, с което спечели надстрелването с Божо, и с това се класира трети.

Дойде ред на Мира и Явчо. Стрелбата седнал и от коляно не можа да покаже разлика в уменията. Мира, която стреляше първа, пропусна всички мишени при стрелба права. Когато дойде ред на Явчо да стреля, той имаше прекрасна възможност да реши надстрелването в своя полза. Когато пристъпи към линията за стрелба двамата с Божо се спогледахме и едновременно си казахме „Той има 3 минути за една мишена!”. За съжаление, напрежението си каза своето и Явчо не се възползва от тази възможност. Изстрела беше произведен при средно силен вятър и пропусна. Оставащите две мишени, бяха значително по-трудни, и също останаха прави.

Спорещите за първото място се преместиха на друг коридор, където щяха да стрелят по две от мишените. Парещото слънце и дългото състезание бяха взели своето от състезателите и пропуските бяха повече от попаденията. Седнал, коляно и прав, не бяха достатъчни за да се определи победител.

Поредния коридор, избран от съдията, беше моя „любим” пети коридор. Предвиден за стрелба прав, той трябваше да даде на уморените съперници по-голям шанс за попадение. Стрелбата от поза седнал доведе до поредното равенство. От коляно, Мира пропусна и двете мишени, а Явор още с първата мишена си завоюва първото място. Последваха заслужени поздравления към всички участници в надстрелването, които показаха страхотна жажда за победата и с титанично усилие надделяха над умората и жегата в борбата да покажат най-доброто на което са способни.

Докато приключи надстрелването, награждаването на всички останали класове беше отдавна извършено, повечето хора си бяха прибрали багажа, а някой дори вече си бяха тръгнали. Награждаването на клас Международен мина без много фанфари, но със заслужени поздравления за победителите и благодарности към организаторите.

Уморени, прибрахме багажа и си взехме сбогом с организаторите, на които предстоеше нелеката задача да съберат трасето. На нас ни предстояха 4 часа и 300 километра монотонно пътуване. Изправен пред тази перспектива, набързо профучах по черния път. Добре, че колата е високопроходима (служебна). Пътуването мина без инциденти, с изключение на едно отказано изпреварване и това, че подминах едно от отклоненията. Спътниците ми, явно отчитайки колко съм уморен, не ми се скараха. След очакваното дълго и досадно пътуване, попаднахме в задръстването наречено София. Доставих приятелите си по домовете и се сбогувахме радушно. Прибрах се успешно в къщи, където ме очакваше вкусна вечеря и моето си легло. В 9 и 30, вече бях в страната на сънищата, с което приключението в Русе за мен завърши.

Искам да благодаря на приятелите си Явчо и Божо, без които нямаше дори да си помисля да бия целия път до Русе. Особено голяма е благодарността ми към Божо, без чиято помощ и подкрепа, нямаше да имам готова пушка за състезанието, което най-вероятно щеше да ме откаже от пътуването.

Панайот Наков /ТеХНо/

Място на провеждане – местност „Бонсови поляни”, този път на поляна, а не в гората като последните няколко състезания.

Формат на състезанието: еднодневно, в  два кръга с по 30 мишени във всеки кръг, разпределени в 15 коридора.

Денят започна рано – трябваше да подготвим състезателното трасе, да обезопасим околността, да подготвим зоната за прострелка и т.н. Искаше ми се да не товарим с тези задачи участниците на Световното първенство, но не се получи. Благодарение на задружната работа успяхме да започнем навреме – в 11 часа.

На следващата снимка показвам организирането на зона за прострелка. Мишените поставени в нея са поставени на прецизно замерени дистанции – 30, 40, 50 метра.

И самата прострелка:

Нововъведенията в това състезание бяха две: жребий за състезателните двойки и хронотест.  Разрешените дулни енергии за организираните от ФТКС са: до 16 джаула за калибър 4.5мм и до 35 джаула за калибър 5.5мм. Други мощности и калибри не се допускат.

Ето как бе теглен жребия:

Дулната енергия се засичаше с „рогат” хронограф, поставен между втори и трети коридор. Нямахме участник, който да се провали на хронотеста.

Обща снимка на участниците:

Ето малко снимки от самото състезание:

Имахме и Отговорник по скарата, който се представи на ниво:

Това, ПРУЖИНКАДЖИИТЕ сме голяма работа! Опитах се да заснема на клипче Юли, как бута един досаден прилеп /с 15мм.убойна зона/ и докато завъртя камерата от Юли към мишената, той я беше отстрелял!

Състезанието бе еднотипно като релеф и осветяване и в тези аспекти не затрудняваше участниците. Трудността му бе повишена от непостоянния като и сила, и като посока вятър, както и от пределните дистанции на които бяха поставени мишените.

От 30 мишени – 11 бяха на дистанция 40-50 метра /допълнително още две на 39 метра/, 16 мишени бяха с намалени убойни зони /включително 3 броя с УЗ 15мм./. Мишените с намалени убойни зони също бяха разположени на близки до пределните допустими разстояния.

Това е класирането:

Ето разпределението на мишените и попаденията на участниците в първия кръг:

И във втория кръг:

Получи се едно стегнато, интересно и оспорвано състезание. Този път нямаше нужда от надстрелване за определяне на призовата тройка.

 Автор: Димитър Киров –  mitaka101

Заповядайте на поредното състезание за тази година организирано от Фийлд Таргет Клуб София.

Състезанието ще е в Неделя /18.09.2011/ от 11 часа. Записване, прострелка от 10 часа.
Формат на състезанието 2х30 мишени, 6 задължителни позиции. Мишените ще са разположени в 15 коридора по 2 мишени в коридор. Времето за стрелба е 3 минути на коридор и ще се засича от заемане на позицията за стрелба.
Разрешени за участие са пушки в калибри 4,5мм с мощност до 16 джаула и 5,5кал – до 35 джаула.
При записването ще има тест с хронограф.
Такса за участие – 5лв.

координатите според ГАРМИН са: N42.660027 , Е023.19851

За повече информация вижте темата във форума: http://forum.bgfta.org/index.php?topic=2736.0

Мястото

Състезанието беше организирано в малко градче на име Velo d’Astico в североизточна Италия в провинция Виченца. Намира се на 1250км точно от София и на отиване успяхме да стигнем там след 20-тина часа път с колите. Местността е много красива с планински терен , това което ми направи голямо впечатление е че всички къщи в градчетата са поддържани изключително добре. Тревата е грижливо подстригана , всичко е боядисано и поддържано с любов, всяка къща носеше уникално излъчване със украсите на двора и на входната врата – изобщо приказно място.

Мястото на самото състезание беше някакъв парк-комплекс с огромни размери в който беше базовият лагер , мястото за записване на участниците и 2-те зони за прострелка. Трасетата както миналата година в Унгария бяха 3 различни цвята по 50 мишени, подредени в 25 коридора. Всеки коридор имаше по 2 мишени които бяха маркирани със съответния цвят, бели , зелени или червени – като Италианското знаме. През 3-те различни дни на състезанието всеки състезател трябва да стреля по различен цвят, така напрактика в края на състезанието сте стреляли по 150 различни мишени.

Трасето
Състезанието започна в петък около 9 сутринта , бяха разпределени групите по тройки и всички се запътихме към стартовите си коридори. След края на първия ден мнението на целия Български отбор беше че трасето е изключително трудно , може би няколко пъти повече от миналогодишното в Унгария. Италианците се бяха постарали да направят истинско предизвикателство за стрелците. Това което ни направи впечатление беше големия брой на мишени на пределни дистанции от 48 и 50 метра. Променливият вятър и непознатите течения в гората и на полянките правиха тези мишени страшно трудни. Но това не беше всичко , поради особеностите на релефа в парка имаше много мишени с денивелация нагоре и надолу под много голям ъгъл. Мишените бяха масово с намалени убойни зони, а задължителните позиции бяха просто фантастични. Например – коридор в задължителна позиция прав , с мишени под много голям ъгъл надолу с намалена убойна зона от 15 милиметра на разстояние около 20 метра. При такива условия не може да се заеме нормална поза за стрелба прав , а намалената кил-зона от 15 милиметра прави тази мишена почти невъзможна! Другият коридор със позиция прав беше с голям наклон нагоре отново с намалена убойна зона , като мишената беше видима само от позиция прав – така се налагаше измерването на разстоянието да се прави само прав което е много трудно понеже не може да фокусираш мишената и изморява ръцете за последващия изстрел.

Трасето беше разположено през целия парк и на всеки 3-4 коридора се сменяше обстановката. Първите 3 коридора се стреляше с голям наклон нагоре на дистанция 45-50 метра , мишените са разположени между дърветата където измерването на разстоянието беше трудно заради малката светлина, следващите няколко коридора бяха прав и от коляно около един красив фонтан в парка. Въздушните течения около водата оказваха сериозно влияние на стрелбата и беше много трудно да бъдат забелязани.

Състезателите
Както всяка година на това състезание тук видяхме и елита на ФТ стрелците. Тъй като вече идваме 2-ра поредна година на световното първенство
(статията за предното световно в Унгария може да намерите тук) повечето от стрелците ни бяха познати.
Предполагам че трудността и особеността на трасето изненадаха голяма част от елитните стрелци и това се оказа решаващо за крайния резултат.
Първият ден отбора на Южна Африка направи изключително добро представяне с 1-во и 3-то място в класация съответно на Petrus Johannes (Piet)Breedt
и Francois du Toit , но след ожесточена надпревара следващите 2 дни нещата се промениха доста.

Англичаните за пореден път доказаха че отборно няма кой да ги надстреля, следвани веднага от отбора на Южна Африка и Унгария.
Българският отбор се класира на 12-то място от общо 16 отбора. За разлика от предната година където бяхме във края на
2-рата третина от участниците се придвижваме към средата на класацията което е добър успех. Това за мен беше първо
световно първенство , тъй като предната година участвах само като фотограф.

Победителите

След края на състезанието в неделя, победителите бяха наградени в хотел SCHIO на официалната гала вечеря.

Световният шампион за 2011 година е Conor Mc Flynn от Северна Ирландия
Конър стреля със Щаер LG110 и оптика Марч 8-80 ,
той получи и специална награда от STYER – новата пушка LG 110 FT със оптика Шмид и Бендер.

От жените спечели рускинята Галина Якушина

От ветераните спечели Greg Sauve от USA

От младежите Francois du Toit от Южна Африка който е и 7-ми в общото класиране.

Имаше и специална награда за екзотична личност на г-н Alan Otsuka от USA , който е Японец

Ето и нещо интересно на което попаднах: новият Styer FT 110 в ръцете на Дейвид Скофийлд

и новият Air Stripper

Ето ги и снимките които направихме през 3-те дни на състезанието

В Италия срещнахме и българин на име Константин който живее там , човека беше чул по новините че има световно първенство по Фийлд Таргет и дойде да ни види.

снимки в нашата галерия

Видео 1 и Видео 2

Ето и пълен списък с крайното класиране

снимки в нашата галерия

Клипче от състезанието

линк към темата във форума

Ето и Класирането:

FT Open SF50 клас РСР

1. fatalen – 43+46=89 т. AirArms EV2+Nikko Diamond 10-50X60, JSB Exact 4,5
2. simogg – 38+46=84 т. Walther LG300+Nikko Diamond 10-50X60, JSB Exact 4,5
3. sir John – 41+38=79 т. Steyr LG110+Nikko Diamond 10-50X60, JSB Exact 4,5
4. cdman – 30+40=70 т. AirArms EV2+Nikko Diamond 10-50X60, JSB Exact 4,5
5. rashko – 32+36=68 т. Anschutz Superair, ZOS 10-40X50, JSB Exact 4,5
6. bateiav4o – 26+40=66 т. AirArms EV2+Nikko Diamond 10-50X60, JSB Exact 4,5
7. svirepia – 37+0=37 т. Hatsan AT44+Hawke 6-24X50, JSB Heavy 5,5
8. stelibg – 30+0=30 т. Daystate Air Ranger+Hawke SW, JSB Exact 5,5
9. jost70 – 9+18=27 т. Hatsan AT44+ZOS 10-40X60, JSB RS 5,5
10. JK – 20+0=20 т. Hatsan AT44+3-9X32
Емил Боровинов – 0+20=20 т. Anschutz Superair, ZOS 10-40X50, JSB Exact 4,5
Александра Шумарова – 20+0=20 т. Hatsan AT44+Hawke 6-24X50, JSB Heavy 5,5
13. Almost.shoot – 15+0=15 т. BAM 51+Tasco 4-16X40, H&N Baracuda 5,5
14. Ininia – 12+0=12 т. BAM 51+Tasco 4-16X40, H&N Baracuda 5,5
15. Пламен Геновски – 10+0=10 т. AirArms S400+Gamo 8X32, JSB Exact 4,5

FT Open SF50 клас ППП

1. Tzocho – 4+13=17 т. QB57+Tasco 3-9X50, Gamo TS10 4,5
2. Свежен Кънев – 10+0=10 т. Cometa 400+3-9X32

ФТКС си е поставил за цел популяризирането на ФТ спорта в България , като целите са провеждането на поне едно месечно състезание, организирано от нас. Трасетата за стрелба, коридорите, мишените и правилата са винаги в съответствие с международните основни /core/ правила на Фийлд Таргет спорта.

С всяко следващо състезание, организирано от нас, се стремим да вдигаме летвата все по-нагоре и да не отстъпваме от наложилия се стандарт и традиции в нашия клуб.
Първото българско участие на международно състезание /Морско – Полша/ беше от нашите членове Симеон Георгиев и Божидар Чудомиров.